— Ти я беше вързал и тя пищеше. — Лицето на Джъстис изглеждаше необикновено бледо. — Никога не бих повярвал, че ще я нараниш, особено сега, когато знам колко много държиш на нея, ако не бях видял със собствените си очи.

— Не съм я насилвал.

Джъстис изръмжа.

— Точно от този вид глупости се страхувахме, когато някои от нас започнаха да проявяват силни черти от животинския си произход, съчетани с усъвършенстваните ни инстинкти. Ти беше наясно с тях, защото сме ги обсъждали надълго и нашироко, но не се контролираш.

Гняв заля Фюри.

— Наясно съм, че ставам неразумен, когато се отнася до Ели, и че съм се чифтосвал с нея. Но това е повече от секс. Мога да заявя, че тя е моя и аз никога няма да я нараня, Джъстис. Приемаш цялата ситуация неправилно.

— Ти си извън контрол! — Джъстис се придвижи бързо, хвана решетките на сантиметри от пръстите на Фюри и оголи зъби в злобно ръмжене. — Ние знаем всичко за насилието, нали така? Обичаш ли я? Тогава не трябва да я връзваш и да я заставяш да приема пениса ти.

— Не съм — изръмжа Фюри.

Джъстис пусна решетките и се отдръпна.

— Искам да ти вярвам, но… — Той поклати глава. — Ти си първият от нас, който си взема половинка. Позволил си на животинските си инстинкти да те управляват достатъчно, за да паднеш до това ниво. Не сме напълно човеци, колкото и да се преструваме заради мира между тях и нас, освен това тук няма камери. Толкова ли е лошо, Фюри? Нима нуждата да я имаш, е толкова голяма, че си принуден да я насилваш?

— Не съм! — Фюри опита да се успокои, освободи мъртвата хватка на ръцете си от решетките на килията и отстъпи няколко крачки назад. — Няма да лъжа. Обсебен съм от нея. Дишам и живея заради Ели. Сърцето ми бие за нея, Джъстис. Тя е всичко за мен. Мисля, че съм пристрастен към нейния аромат. Единственото, за което мога да мисля, е тя и всичко свързано с нея. Въпреки това, никога не бих направил нещо, за да й причиня болка. Погрешно виждаш ситуацията.

— Имам нужда да го чуя от нея. Докато не разберем как ти влияе чифтосването и какви странични ефекти оказва върху теб, съжалявам, но не мога да ти позволя да я видиш.

Фюри се втурна бързо напред, хвана вратата на килията, дръпна я силно към себе си, но тя бе заключена.

— Пусни ме да изляза. Болна ли е тя? Трябва да стигна до нея.

— Никъде няма да ходиш, докато не говоря с Ели. Защитаваш жената, а я завързваш насила. Да не си си изгубил ума? — Джъстис изръмжа. — Ти полудяваш, когато става дума за човек, дявол да го вземе. Изумен съм и… — Той прочисти гърлото си. — Как можа да го направиш?

— Не съм й причинил болка. Ти ме познаваш. Знаеш, че тя е всичко за мен. Никога няма да я нараня. Ние правихме любов.

— Годините в лабораторията за тестване са те докарали до лудост, ако смяташ, че връзването на жена и крясъците й от болка, са правене на любов. Ти си превъртял, Фюри. Трябва да вървя. Сърцето ми се къса.

Джъстис бързо се завъртя и се запъти към вратата.

— Джъстис! Върни се! Освободи ме! Не е каквото си мислиш. Аз не съм луд и никога не бих навредил на моята Ели. — Той гневно разклати решетките, но те не поддадоха. Обърна се и зави от ярост. Ели бе ранена и той не можеше да отиде при нея. Най-добрият му приятел вярваше, че е полудял от чифтосване.

Ели усети, че нещо не е наред, още преди да се събуди. В главата й пулсираше тъпа болка. Отвори очи и погледна към светлината, погледът й пробяга по непозната обстановка. Почувства се объркана. Къде съм? Какво става? Някой се наведе над нея, засенчвайки светлината.

Ели разпозна доктор Триша Норбит. Намръщи се. Защо тази жена се е надвесила над мен? Косата на лекарката бе хваната небрежно отзад, спретнатият й облик отпреди, бе изчезнал. В сините й очи се четеше тревога, докато гледаше надолу към Ели.

— Добре ли сте? Дадох ви обезболяващи. Искате ли малко вода.

— Какво стана — намръщи се Ели.

— Не си ли спомняте? — попита Триша.

Да си спомням какво? Последното нещо, което помня, е… Бавно споменът се завърна. Ели се опита да стане. Притеснена, огледа помещението за Фюри. По някакъв начин се бе озовала в тази малка стая, но той не беше тук.

— Къде е Фюри?

— Затвориха го.

— Защо?

Триша седна в края на леглото.

— Някой информирал Джъстис, че новият директор е посетил дома ви — пое си дълбоко дъх. — Джъстис отишъл да ви види и да попита за какво е идвал Том Куиш. Почукал на вратата, но никой не му отворил. След като чул да крещите и рева на Фюри, нахлули заедно с охраната в къщата. Влезли в кухнята и видели Фюри да ви насилва. Вярват, че той ви е завързал, за да не може да се борите с него.

— Да ме насилва? — отвори уста Ели. Бе толкова шокирана, че й отне няколко секунди, преди да реагира. — Ние правихме секс!

Триша прехапа устни.

— Ударили сте силно главата си в ръба на плота, на който сте била завързана. Имате няколко шева на челото — замълча, — ако желаете да говорите с някого, мога да извикам психолог-консултат. Ще дойде тук до час. Раната на главата ви ще се оправи. Имате леко сътресение, но физически сте добре. Емоционалното ви състояние… — Триша посегна и взе ръката на Ели. — Тук съм заради вас. Мисля, че трябва да споделите с мен. Никой няма да узнае. Джъстис Норт чака в съседната стая, за да разговаря с вас, когато сте готова. Той обеща, че ще накажат Фюри сурово за това, което ви е причинил. Но ако искате да извикате външна полиция, ще го стори. Всичко зависи от вас.