— Тя е уволнена — обясни пазачът. — Не е наш проклет проблем.

— Заповядах ви да го направите, веднага — изръмжа офицерът от НСО. — Осигурете й безопасност. Не ме карайте пак да повтарям!

Облекчение заля Ели, когато един от охраната я погледна и й посочи да влезе през портата. Нещо друго прелетя и я уцели в рамото. Тя не видя какво е, но я заболя. Вратата се отвори и в този момент тълпата разби нещо друго, но този път не улучиха Ели, тъй като тя се хвърли през портата, от другата страна на оградата. Разтърка рамото си, където я бяха ударили, и погледна нагоре с намерението да благодари на офицера от НСО, но той беше изчезнал.

— Остани до вратата — нареди й най-близо застаналият до нея пазач.

Ели кимна. Беше доволна да чака тук колата си и да гледа демонстрантите от безопасно място. Те я наблюдаваха гневно и все още не бяха възобновили протестната си обиколка. Задници, помисли си тя и им обърна гръб. Пожела си да може да седне долу, но земята й се стори непривлекателна. Затвори очи и обгърна с ръце тялото си, надявайки се да не й се наложи да чака дълго.

— Госпожо Брауер?

Ели отвори очи, изненадана да види Фюри да приближава с офицера от НСО, който бе наредил на охраната да я пусне от другата страна на портата. Фюри бе с дънки, черна риза с дълги ръкави и ботуши. Косата му бе опъната назад в опашка и изглеждаше бесен. Само при вида му сърцето й заби лудо. Въпреки гневния си вид и жестокото изражение, той бе много сексапилен в ежедневните си дрехи, които подчертаваха широките му рамене и тънката талия. Фюри спря на около метър и половина от нея, а офицерът на НСО застана от дясната му страна.

— Какво става? Слейд току-що ме информира за това, което се е случило навън. — Погледът му пробяга по тялото й, изследвайки я. — Пострада ли от хвърлените предмети?

Ели поклати глава, реши да не му казва за пулсиращото си рамо. Насила отмести погледа си от Фюри към Слейд. Той се взираше в нея с любопитство.

— Благодаря ви, че ги накарахте да ми позволят да изчакам тук колата си. Навън започна да става опасно.

Той кимна. Вниманието на Ели се насочи отново към Фюри. Тя прехапа устни, поколеба се секунда, после взе решение. Фюри трябваше да бъде предупреден. Искаше той да узнае какво се бе случило в кабинета на директора. Също така искаше и да се сбогува.

— Може ли да поговорим насаме? — Погледна към охраната, която стоеше много близо до тях и очевидно слушаше всяка дума.

Фюри се намръщи, но кимна.

— Това лично между нас ли е, или и Слейд може да присъства?

Ели се усмихна на Слейд.

— Той е повече от добре дошъл да участва в нашия разговор.

— Следвайте ме — и Фюри се обърна.

Пазачът до Ели изведнъж я хвана за ръката.

— Тя остава тук. Имам заповед от директор Борис, че тя трябва да бъде отвън. Вече съм в нарушение, като й позволих да чака от тази страна на оградата. Няма да влиза по-навътре.

Фюри се извърна.

— Махни си ръката от нея — изръмжа думите. Показа раздразнението си. — По ранг съм по-високо от вашия директор. Жената идва с нас, а ти оставаш на място. Ясно ли е? Да не си посмял да я докоснеш отново.

Пазачът изглеждаше изумен, но пусна Ели и отстъпи. Фюри й показа с жест да върви пред него и Слейд.

Минаха двадесетина крачки, преди тя да спре и застане пред двамата мъже, които я следваха. Обходи наоколо с поглед, за да е сигурна, че охраната е достатъчно далеч и не може да подслушва.

— Какво е това, което искаше да ми кажеш лично? — Погледът на Фюри срещна нежно нейния, лицето му излъчваше спокойствие.

— Исках да те предупредя, че директор Борис подготвя нещо срещу вашите екипи за сигурност. Опита се да ме принуди да подам фалшива жалба срещу теб и хората ти. Сигурна съм, че след като го направи с мен, ще се опита да го направи и с други. Той е много ядосан, че вие поемате контрола върху вашата общност. Просто исках да ти съобщя. — Тя направи пауза. — Вие момчета, ме спасихте онзи ден и си мисля, че сте много по-добри от настоящата охрана. Вярвам, че директорът е готов да стигне до крайности в опит да запази управлението си над Хоумленд. Исках само да те предупредя.

Фюри я изучава дълго, след това кимна. Изражението на Слейд бе каменно, не можеше да се разбере какво мисли, сякаш Ели бе говорила за времето. Фюри си пое дълбоко дъх.

— Що за жалба те принуждаваше да подаваш срещу моя екип?

Внезапно, сякаш земята стана много интересна за Ели. Тя не беше в състояние да го погледне.

— Опита се да направи проблем от това, че ти ми помогна да се почистя от кръвта в банята на общежитието. Намекна някои доста побъркани неща. — Погледна го и пак заби поглед в земята. — Отказах да напиша такава жалба и му казах, че не може да ме принуди да лъжесвидетелствам. Исках само да те предупредя за неговите опити.

Усещаше как Фюри я гледа, когато тишината се проточи. Най-накрая вдигна поглед към него и видя намръщените линии около устата му.

— Бях информиран, че те е уволнил. Това ли е причината да го направи?

Новините се разпространяват бързо, помисли си Ели.

— Може би имаше нещо общо и с това, че го нарекох с някои неласкави имена, когато се вбеси от отказа ми. — Тя се усмихна тъжно. — Вероятно щеше да ми разреши да си опаковам багажа, ако не бях изрекла някои обиди.