— Хоумленд е наша собственост. Президентът на Съединените щати ни каза, че това е нашият дом и можем да го управляваме както искаме.

— Знам. Изпитват вина, че са спонсорирали Мерикъл Индъстрис, без да знаят за какво плащат. Искат да се реваншират пред нас, а и би било изключително лоша реклама пред света, ако си отворим устите и кажем истината. Трябва да бъдем внимателни, докато успеем да поемем контрол над нещата. Разговорът с Дарън Антонио не изглеждаше приятен. Какво каза?

— Той не беше особено щастлив, че ние успяхме, а неговата охрана се издъни. Не му хареса, че наредих на хората си да не пускат никого в общежитието, докато се уверя, че Ели е добре и в безопасност.

Джъстис се поколеба.

— Под контрол ли си? Надявам се, да е така. Точно сега нашият народ се нуждае от водач, който да го ръководи, докато се научим да живеем в свят, извън килиите. Избрах те да бъдеш втори в командването, защото си уважаван, държиш емоциите си под строг контрол и подобно на мен искаш най-доброто за народа ни.

— Няма за какво да се притесняваш — увери го Фюри, докато погледът му бе прикован все още в Ели. — Знам, че не мога да я имам.

— Бих желал да е обратното — тихо въздъхна Джъстис. — Заслужаваш да си щастлив. Върни се в мъжкото общежитие. Скоро и аз ще дойда да поздравя мъжете.

Директор Борис изгледа намръщено Ели.

— Искам обяснение за отказа ви, сега.

Тя го изгледа бясна и извън себе си от яд, готова да му отговори по най-грубия начин.

— Какво има да обяснявам? Не ме карайте да минавам отново през това. И сто пъти да го повторя, нищо няма да се промени, защото имате проблеми с вашите служители по сигурността. Господин директор, Фюри само ми помогна да се почистя в банята. Бях твърде зле, за да се справя сама. Наложи се да убия двама мъже, а аз не съм военен, не притежавам никакъв опит.

— Знам — отсече той.

— Онзи ден бях толкова потресена, когато тези полудели изроди проникнаха в Хоумленд, че дори не можех да се движа. Ако сте гледали записите на инцидента от охранителните камери, тогава сте наясно, че офицер Фюри трябваше да ме носи. Дрехите ми бяха целите в кръв и той ми даде назаем своите боксерки и риза. Постъпката му беше достойна и мила. Какъв ви е проблемът? — Изправи се на крака и устоя на порива да удари противния задник.

— Той те докосваше неприлично и аз искам да подадеш официално оплакване до шест часа, днес. Трябва да им покажем, че не могат да правят каквото си поискат. Те нямаха разрешение за това, което направиха.

Невероятно! Ели го зяпна.

— Няма да го направя. Той не ме е докосвал неприлично. Ако искате да правите състезание по надпикаване с някого, на когото да докажете кой командва, мен не ме въвличайте. Аз нямам дори необходимия атрибут.

Директор Борис пренебрегна саркастичния й коментар.

— Този мъж, който ви занесе в банята и пред когото стояхте гола, очевидно се е съблякъл пред вас, за да ви даде проклетите си боксерки. Това е напълно неприемливо. Напишете доклада сега. Това е заповед!

— В банята няма камери. Вие изобщо не знаете какво се е случило там! — изкрещя Ели вбесена.

— Мога да предположа. Прав ли съм, госпожо Брауер? Нима си падате по офицер Фюри? Правихте ли нещо повече, освен размяната на дрехи? Той изчука ли ви?

Ели отстъпи крачка назад с ръце стиснати в юмруци. Толкова много искаше да го удари, че трябваше да се бори със себе си, за да запази самообладание. Не успя. Той бе отишъл твърде далеч.

— Ти си един гаден задник, директор Борис! Този човек и неговият екип ми спасиха живота. Къде, по дяволите, беше охраната, когато онези мъже използваха превозните средства и разбиха вратата на общежитието? Къде беше тя, когато бях преследвана из целия първи етаж и се наложи да убия двама от нападателите? Къде бяха охранителите, докато онези смотаняци ме малтретираха и искаха да ме изнасилят пред камерите ви, преди да ме убият? Нека аз да ви отговоря. Те наблюдаваха всичко от безопасното си място в контролната зала. Служителите на НСО и офицер Фюри ми спасиха живота. И за ваша информация, през цялото време, докато се почиствах в банята, той стоя с гръб към мен и със затворени очи. Той никога не ме е виждал гола — излъга тя. — И аз не съм виждала дори сантиметър от голата му кожа, освен на ръцете — отново излъга. — Не ме карайте да лъжесвидетелствам в някакъв си фиктивен доклад, само защото сте ядосан, че те ме спасиха, когато вашите скапани мерки за сигурност ви изиграха лоша шега.

Директор Борис скочи на крака.

— Ти си уволнена. Обирай си боклуците и напусни Хоумленд незабавно. Ако до един час си все още тук, ще дойда лично да те арестувам за нарушаване на територията и ще накарам скапаната охрана да изрита задника ти през портата. А след това ще се обадя на местната полиция да те чака и да ти даде нов дом в градския затвор.

Ели кимна.

— Ти си безгръбначно нищожество. — Тя се врътна и излетя от кабинета му.

Задави се в сълзи, докато отиваше към входната врата. Имаше само час да събере всичко, което притежаваше, и да напусне единствения дом, който имаше. Щеше да се наложи да помоли охраната да докарат колата й, за да натовари вещите си. Всички лични автомобили се съхраняваха във вътрешен охраняем паркинг в задната част на Хоумленд. Това беше стандартна мярка за сигурност, за да се предотврати объркването им. Вече нямаше дом, нито работа, само няколко хиляди долара в спестовната сметка. Най-много я болеше, че трябваше да се раздели с жените, с които вече се бе сближила.

Когато стигна до пазача на изхода, той изведнъж се изпречи пред нея и прегради пътя й с мрачно изражение.

— Директор Борис ми нареди да взема картата ви за сигурност и да ви придружа директно извън вратите на Хоумленд. Каза да ви предам, че личните ви вещи ще бъдат опаковани и натоварени в колата ви и изнесени през външната порта до час.

Разтърси я шок, не й беше позволено дори да си вземе сбогом с жените и сама да опакова багажа си. Моят остър коментар вероятно е издигнал директор Борис до нови висоти на значението „задник“. По дяволите. Следващата й мисъл бе за Фюри. Никога повече няма да го видя. Прониза я болка. Тя не можеше да бъде неговата любима, но възможността никога да не го види повече, я правеше още по-нещастна.