Тед му би инжекцията и се обърна към Ели.

— Ще отнеме няколко минути. Той ще се отпусне и ще заспи.

— При теб съм, Фюри — прошепна му тя. — Няма да си тръгна. Когато се събудиш ще бъдеш по-добре, нали? Аз ще бъда първото нещо, което ще видиш.

Той кимна, притиснат в корема й.

Минаха минути и Ели усети, че тялото му върху нея, става по-тежко, почти смазваше краката й. Трябваше да държи главата му до гърдите си, за да не се изплъзне настрани. Хватката на ръцете му около талията й постепенно отслабна, докато не паднаха на пода зад дупето й. Тя кимна на Триша и Тед.

— Готов е.

— Да го дръпнем от теб. — Джъстис влезе в спалнята.

— Не — спря го Ели. — Аз съм почти гола.

— Ще го направим така, че момчетата да не видят нищо. — Триша се изправи на крака. — Тед, ти и Джъстис му хванете ръцете. Затворете очи и го повдигнете. Ще дам на Ели кърпа да се увие. След това ще я измъкнем изпод него и тя ще отиде в банята да се облече, докато вие го вдигнете на леглото. Това тук е единственото място, което не е унищожено.

Двамата мъже внимателно повдигнаха Фюри, със затворени очи, и Ели уви голото си тяло с кърпата, която Триша й подаде. Изправи се на крака с нейна помощ и избяга в банята. Затвори вратата и побърза да облече мръсните си дрехи, разпръснати по пода, където ги бе хвърлила. Когато се върна обратно в спалнята, в стаята имаше още няколко души. Фюри лежеше в леглото, проснат по гръб, в безсъзнание. Ели отиде до него и седна на ръба на матрака. Хвана отпуснатата му ръка.

— Той ще се оправи — увери я Тед.

— Виж това — посочи Триша. Тя взе тъмнокафяво шишенце от медицинската чанта на Белинда, която бе донесена в спалнята. — Това е Фрелтридонтомец.

Тед изпсува.

— По дяволите. Добре, че не сме го упоили, когато е бил още на крака. Би могъл да получи мозъчен удар от ярост, ако му бяхме били инжекцията, преди да го напуснат силите.

— Какво значи това? — Ели погледна към двамата лекари в очакване на отговор.

— Това е химическо вещество, което атакува мозъка. То изпраща фалшиви сигнали, че той изпитва заслепяваща болка, без действително физическо неразположение. Обикновено довежда пациентите до ярост, объркване и разрушава рационалното мислене. Това обяснява всички симптоми на Фюри. В течение на един час, състоянието му щеше постепенно да се влоши.

— Защо го е направила. — Триша продължаваше да рови из чантата на медицинската сестра. — Знаела е, че е адски опасно. От това, което съм чела в докладите, този медикамент е използван от време на време върху малко Видове, когато са искали да предизвикат физическа битка между индивидите, подложени на тестване.

— И с мен го направиха — изръмжа Тайгър от вратата. — Дадоха ми тая гадост преди. Не можех да си спомня дори името си. Просто исках да убия някого и всичко, което се движеше ме провокираше. Когато дойдох на себе си, едва успях да си спомня какво се беше случило, а някои неща така й не можах.

Ели се загледа в Тайгър, когато той влезе в спалнята, и се зачуди, дали е бил ядосан, че го заряза в къщата на Триша.

Той също я стрелна с поглед.

— Много неприятности ще си имаш с мен. Никога повече не ми бягай и не ми кради колата.

— Ти си достатъчно глупав, щом си оставил ключовете на стартера. Казах ти, че той няма да ме нарани — изстреля Ели обратно, ядосана от отношението му към нея.

— Аз взех това решение. — Джъстис въздъхна. — Страхувах се, че животът ти е в опасност, Ели.

— Е, аз ви казах, че няма да ми причини болка.

— Имаш късмет — намеси се Триша. — Чела съм докладите за няколко субекта на Мерикъл, подложени на същото лекарство. — Тя поклати глава. — Бруталност, безумие, убийствена ярост, обикновено такъв е резултатът. След всичко това, дълбоко се съмнявам, че са се опитвали да тестват този медикамент при двойки.

Брийз колебливо пристъпи в спалнята. Беше си почистила лицето и облякла нова риза. Ели я погледна загрижено.

— Добре ли си?

Брийз приближи и седна на края на леглото. Намръщи се на приятелката си.

— Добре съм. От друга страна, ти или си много глупава, или си много влюбена.

— По малко и от двете — призна Ели.

Усмивка светна на лицето на Брийз, преди да потръпне и внимателно да докосне устните си. Изглеждаха подути и започваха да посиняват. Ели огледа нараненото място.

— Съжалявам, че те удари. Знам, че по принцип не би трябвало.

— Той те търсеше и много се ядоса, когато вместо теб, намери мен. Мисля си, че всичко стана прекалено бързо. Той би могъл да ме нарани много по-зле, но не го направи. — Брийз погледна към Фюри. — Направила си добър избор, Ели. Той е невероятен мъж с изключително силен самоконтрол.

— Как можеш да говориш така, след като те е ударил? Трябва да си доста уплашена от него. — Ели не разбираше реакцията й.

— Виждала съм нашите мъже да се побъркват, те могат да причинят огромна болка, но той се бори до край. Когато го докоснах или когато се опитах да го спра, само ме удари. Не се опита да ме ликвидира, вместо това ме повали с шамар. — Тя се поколеба. — Той не те нарани. Не знаеш колко много трябва да те обича, за да се пребори с всичко, което ставаше вътре в него, и да се успокои. — Брийз кимна. — Той е добър мъж, много силен и голям твой защитник. Добър избор си направила, Ели Брауер.