Той поклати глава.

— Не. Грешат. Бил съм на тези медикаменти и преди. Но сега е различно, неочаквано. — Потръпна силно, едрото му тяло трепереше около нейното. — Не мога да мисля и чувствам в себе си толкова много гняв.

— Всичко ще бъде наред — обеща Ели тихо. — Ние сме заедно и аз ще стоя тук с теб, толкова дълго, колкото е необходимо, за да се почувстваш по-добре. Няма да ме нараниш. Знам, защото ти ме обичаш толкова много, колкото и аз теб.

Лицето му се отърка в корема й. Езикът му се показа и той облиза долната страна на гърдите й. Това я погъделичка. Ели се дръпна, за да не може той да го направи отново.

— Гъдел ме е.

— Ти си гола.

— Е, да. Нали трябваше да привлека вниманието ти.

— Ти винаги имаш нужда да правиш нещо.

Погледът й се плъзна надолу по тялото му и забеляза, че бе разкъсал дънките си отпред, на отвора — източникът на потресаващия звук от раздиране, който бе чула, когато я притисна до стената. Потрепери. Ако не го бе успокоила и не го бе достигнала емоционално, той щеше да я обладае агресивно, без да го е грижа за нейната болка и неговите рани. Ели продължаваше да го гали по гърба и да прокарва пръсти през косата му.

— Говори с мен. Боря се да остана с теб, но тъмнината е толкова близо.

Ели погледна надолу към главата му, която почиваше в скута й и откри, че я наблюдава. Когато погледите им се срещнаха, неговият беше изпълнен с объркване.

— Тук съм, Фюри. — Усмихна му се насила, опитвайки да скрие тревогата и притеснението си. — Ще те държа, докато се почувстваш отново на себе си.

— Успях ли да нараня някого? Много ми е трудно да мисля и да си спомня.

— Всички са добре. — Надяваше се Брийз да не е много ранена, но сега нямаше да го споменава.

Той стисна очите си здраво.

— Искам те.

Ели се напрегна.

— Фюри? Позволи ми да облека някаква дреха.

Той поклати глава.

— Голотата ти ме отвлича от яростта и не ме притеснява. Ще усещам аромата ти, независимо с какво си облечена. Ти кървиш. Нараних ли те?

— Не. Имам няколко порязвания и драскотини от катеренето по задната стена, докато се опитвах да стигна до теб. — Обърна крака си, за да го разгледа по-добре. Разрезът изглеждаше по-голям, отколкото си мислеше, и тя видя размазаната кръв по килима. — Кракът ми кърви. Ако се мръднеш малко, мога да поставя нещо под него. В противен случай ще изцапам целия килим.

— Не ми пука.

Ели се засмя.

— Казваш го сега, защото не си на себе си, но почакай до утре, когато ще се чудиш каква мебел да сложиш върху петното, за да го скриеш.

Фюри изстена.

— Обичам те, Ели.

— И аз те обичам. Как се чувстваш?

— Бесен — изръмжа той. — Толкова много гняв и болка. Чувствам се така, сякаш кожата ми гори.

— Просто ме прегърни.

— Не мисля, че мога да те пусна. Сигурна ли си, че не съм ти причинил болка?

— Сигурна съм. Не си ме наранил. Само ме изплаши…

Вратата на спалнята се открехна. Ели погледна натам. Фюри се напрегна и изръмжа. Появи се главата на Триша, която надникна вътре.

— Добре ли си?

Ели погали Фюри по гърба, за да го успокои.

— Ние сме добре — отговори високо Ели, за да я чуят всички, надявайки се да е вярно. Гласът й стана нежен: — Спокойно, Фюри. Това е доктор Триша.

— Ще ми позволите ли да вляза — прошепна тя. — Трябва да го прегледам, ако е възможно.

Ели се вгледа във Фюри, не беше сигурна дали е безопасно да допусне до него други хора.

— Дръж се за мен, Фюри. Триша наистина трябва да те прегледа, за да опита да ти помогне.

— Не — изръмжа той. Ръцете му се свиха болезнено около нея, обърна глава, за да я погледне. — Ти си моя. Не могат да те вземат от мен.

— Няма да ходя никъде. Няма да се движа, става ли? Моля те, позволи й да те прегледа. Докато тя го прави, ние ще останем така прегърнати.

Фюри си пое накъсано дъх и примигна към Ели. Той рязко кимна с глава и свря лицето си в корема й. Ели погледна Триша. Лекарката се измъкна иззад вратата и внимателно влезе в стаята.

— Имам нужда от Тед, Ели. Той може според симптомите да определи какви медикаменти са били дадени на Фюри.

Голото тяло на Ели потрепери.

— Може ли най-напред да ми дадеш да облека нещо?

Триша прекрачи отломките, за да стигне до леглото. Издърпа завивката от матрака и колебливо се приближи към тях. Опита се внимателно да я увие около младата жена, като гледаше да не докосва Фюри. Ели се поколеба, разбрала, че за да се покрие, по-голяма част от завивката трябва да обхване и Фюри, тъй като се бе притиснал плътно около нея.