„Жалко — помисли си той. — Срещнах я само веднъж, на конференцията. Но тя направи страхотно впечатление с подвижните си изкуствени крайници и изразителното виртуално лице, проектирано като холограма върху твърдия краниален купол. Оттогава пътищата ни така и не се пресякоха отново. Може би някой ден ще имам възможността да поговоря по-дълго с най-прочутия киборг на света.“

Екипажът на Джералд имаше заповед да проучи астероида по-подробно. Да вземе още една купчина древни кристали. Да прибере повече древни машини, отколкото можеше да поеме „Уорън Кимбъл“. И после да потърси в района Свещения Граал на онази епоха. Нещо или някой — различен от космическия вирус, — с когото да поговорят.

Съобщението на Фланъри продължаваше. Приятелят на Джералд бе видимо развълнуван.

„Тези новооткрити кристали вече са ни от полза още преди да пристигнат в лабораторията. Показах снимка на купчината по-стари сонди на някои от фомитите, с които разполагаме. Реакцията им бе… продуктивна! Просто нямаше как това да се случи в по-добър момент. Не би трябвало да го обсъждам открито, Джералд…“

Изражението на Бен стана сериозно.

„… но стигнахме до патова ситуация с извънземните от артефактите. Фомитите взеха надмощие в нашата война на съобразителност. Вярно, преди постигнахме много, като насъскахме двайсетина кристали от различни поколения едни срещу други и давахме надежда на всеки, че именно той ще бъде копираният, когато човечеството най-сетне изпадне в своя спазъм за изстрелване на семена и изпрати милиарди капсули към звездите. Предизвикахме конкуренция между тях и успяхме да проучим някои пластове. Но през годините двамата с Генадий станахме подозрителни. Нашите фомити намират начини да комуникират и заговорничат зад гърба ни. Може би като вмъкват кодирани съобщения в технологичните си чертежи или чрез обобщенията на културите на древните си родителски раси. Правят го дори по време на дебатите! Явно някак са успели да постигнат споразумения и загърбват враждата и обединяват сили. Подбуждат ни и ни насочват към собствената си цел.“

Джералд кимна. Паразитите правеха това в природата. Понякога вируси и бактерии действаха съгласувано и си помагаха в използването на слабостите в имунната система на гостоприемника. Опортюнизмът беше факт на органичния живот. И можеше да е дори по-свирепо прагматичен, когато добавиш към него и подивял интелект.

На повечето планети първите космически вируси, стигнали до ръцете, пипалата или щипците на някоя млада раса, биха могли да използват проста образност и „божествени“ насоки, за да ускорят развитието на разумния вид и да го насочат към постигането на желания технологичен капацитет — само колкото да произведат още заразни пратеници и да ги запратят в космоса. Ако някое друго местно племе си имало свой кристален пророк, най-вероятно избухвала война, докато не остане само един клан със своя оракул. В Института за артефакти реконструираните истории на Земята и десетки други светове показваха точно този модел. Оказваше се, че изпълненото с насилие минало на човечеството не е било изцяло по негова вина.

Но понякога нещата се развивали по различен начин. Когато имало резон да се прави, фомитите можели да преговарят. Два биха могли да обединят усилията си срещу трети, да си споделят цивилизацията и да постигнат в крайна сметка „изкихване“ на няколко потекла. Това работело най-добре, когато расата била предпазлива и предупредена предварително, подобно на човечеството сега.

„Видя ли социометричните модели от миналата седмица? Най-добрите ни ИИ изчисляват, че сме били манипулирани през по-голямата част от последното десетилетие, докато сме измъквали информация от тях. Един пример е добронамерената уж кампания за «човешки права за виртуалните същества» и дори за извънземните във фомитите. Бяха заведени дори дела за освобождаване на всички артенци от «концлагера за извънземни» на Института. Можеш ли да си представиш какво ще стане, ако тези неща бъдат пуснати да се скитат из Мрежата? Ще изгубим всякаква надежда за овладяване на болестта.“

Образът на Бен поклати глава.

„А сега е ред на наистина лошата новина. Установихме, че цялата кампания за «права на симулираните извънземни» е мема, засята преди пет години от един наш стар приятел. Куриера на предпазливостта! Знам, че това може да те шокира. В края на краищата неговият народ го е изпратил заедно с милиони други копия, за да предупреди другите раси! И че целта му вероятно е била искрена. Но сега го потвърдихме. Неговият камък-свят съдържа вградени поквари, вирусен код, който е втъкан в самата му кристална структура! Сънародниците на Куриера са си мислели, че пращат чисти посланици, но с възприемането на технологията на фомитите са станали техни партньори в заразяването. Казвам ти, тези неща са коварни. Триковете им са невероятни!“

Джералд въздъхна тежко. Генадий вече беше обяснил тези подозрения, преди „Ибн Батута“ да напусне околоземна орбита. Една от причините да вземат копие на Куриера беше да наблюдават съществото в изолация.

— Стига, Бен, всичко това ми е известно — промърмори Джералд. — Канеше се да обясниш нещо ново. Нещо свързано с откритието на Тор Повлов ли?

Съобщението на Фланъри не беше полуразумно и не можеше да отговаря на въпроси. Въпреки това приятелят му антрополог най-сетне стигна до същността.

„Имаме обаче и някои предимства. Всеки съюз между фомитите винаги ще бъде неустойчив. И сегашната коалиция като че ли се напука, когато им показахме снимките от астероида! Те знаят, че скоро ще разполагаме с много други гласове. С много нови кристални съперници, които да разпитваме. Толкова много, че можем да си позволим да изхвърлим всички, които не желаят да сътрудничат, и да забравим за тях. Затова някои от сегашните ни образци, включително твоят стар Хавански артефакт, вече започват да си нанасят удари под кръста и говорят за сключване на сделка.“

Джералд кимна. Добре, това бе добра новина… стига Бен и останалите да са внимателни. Древните космически вируси бяха тъпкани с номера, развили се в молекулярната структура на кристалите през милионите години. Този нов етап във войната на съобразителност — заплашването с нови противници — можеше да послужи за разкриването на още един-два пласта. Но само докато проклетите неща не се адаптират отново.

Тогава отново щяха да се върнат към дългото бавно пълзене. Щяха да мислят как да излязат на чиста и безопасна пътека през Минното поле на битието.