„Това може и да е за добро, щом Рупърт и Тенскватава седят в техния Съвет на мъдростта и дърпат всички конци, за да се стигне до промяна. Ако успеят… а ИИ моделите твърдят, че ще успеят… то всички извънземни предмети могат да бъдат заключени, а космическите мисии — отменени. В името на «обществената безопасност». Така ще останат само фрагменти, скрити далеч от лапите им.“

Лейси вече не получаваше информация от кликата трилионери и шпионинът й в Глаукъс-Уортингтън не беше докладвал от дни. Явно се беше стигнало и до отдавна очакваното й изваждане от олигархията. Лейси не съжаляваше особено. Въпреки това не й беше весело да става една от десетмилиардното простолюдие.

Намери утеха в една мрачна мисъл. Всяка война срещу науката можеше да се развие и по двата начина.

„Смеят ли да се доверят на своите учени наемници, всеки от които може най-неочаквано да се обяви на страната на Петото, Деветото и Десетото съсловие? Вярно, в момента конюнктурата е на страната на аристократичния пуч. Но нещата могат да се развият лошо за тях, ако се появи изтичане на информация за вътрешните им заговори. Или ако някой нов фактор отслаби всеобщата паника и я замени с увереност. Или с жив интерес.“

— Има ли парчета, които да реагират на сондирането? — попита един специалист по симулационните технологии от Сиан.

— Всички реагират в една или друга степен. Ето пълен архив на реакциите им до този момент.

Светлокосият хавайски антрополог махна във въздуха, сякаш държеше нещо. Лейси сложи ииочилата си, видя проблясващ виртуален куб и препрати копие на главния си анализатор.

— Е, значи научаваме разни неща дори счупените кристали да не могат да говорят?

— Точно така, мадам Доналдсън-Сандър. Няколко петабайта холоизображения. Повечето са повредени или без контекст. Части от звездно небе. Непълни изображения на планети. И размазани създания — вървящи, летящи, морски. Някои дори приличат на роботи.

— Проследихте ли произхода им? — попита представител на Мормонската лига.

— С голяма увереност можем да твърдим, че сме разграничили единайсет семейства сонди, всяко с определен набор извънземни. Както и няколко припокривания.

— Припокривания?

— Видове, които се появяват в повече от едно потекло.

— В повече от… но това означава, че някои раси са изработили няколко вида сонди! Мислех си, че тези ревниви неща карат гостоприемниците си да възпроизвеждат само една вирус-мема. Но явно някои органични… — Лейси преглътна, изненадана как й подейства абстрактното понятие. — Няколко вида гостоприемници към края са запазили известен контрол над собствената си съдба.

— И все пак това изобщо не противоречи на първоначалната история на Артефакта.

И Фланъри посочи самотния покрит с тежък черен плат предмет в другия край на залата. Всякакво сваляне на информация беше спряно от новия Съвет на мъдростта. Само за малко, кълняха се те, за да може светът да се успокои. Да бе.

Лейси благодари на д-р Фланъри и останалите го засипаха с въпросите си. Тя разполагаше с няколко минути до доклада на анализаторите си, които трябваше да обобщят наученото от изпотрошените останки, изкопани от тинята и скалите по цялата планета. Не очакваше чудеса или променящи играта алтернативи от подобни жалки парченца.

Светът беше пълен с лъжци и заблуждаващи самите себе си хора. Лейси знаеше това и беше насочила мечтите си към небето с надеждата да попадне на просветени умове. „Но изглежда, че заблудата е дежурен номер на природата. Сред хора, животни и дори в космоса. Освен ако не те спипат противници, които познават триковете ти. В такъв случай отговаряш, като хвърляш светлина върху техните заблуди.“

Съревнованието, този двигател на еволюцията, се отразяваше зле на примитивните племена, защото почти никога не беше честно. Докато съперничеството не беше най-сетне овладяно и никой не можеше да избегне критики. Голямата сделка би трябвало да уреди точно това. Но Лейси и Джейсън открай време знаеха, че шансовете — и човешката природа — са определени предварително. „Феодализмът е в кръвта ни. Той извира в почти всяка човешка култура, а вероятно и в цялата галактика. Характерен е за всички същества, успели да се изкатерят по стълбицата на Дарвин.“

И сега благородниците правеха своя ход. С безкрайните си ресурси, овладени администрации, изнудвани законодателни органи и маса реакционерски движения, доведени до точката на кипене, те яхнаха вълната на подхранвания от разказа на Артефакта страх от криза. Какъв е познатият стар урок? В опасни времена се довери на господарите си.

Някои все още се надяваха да оправят всичко това със съревнование. Хиляди работеха денонощно върху сложни космически проекти и устройства. Ако парите й можеха да помогнат, Лейси не би ги пожалила. Само че сега беше сигурна — тези нови проекти и мисии също щяха да се провалят.