Джъстис ги наблюдаваше с интерес.

— Още първия ден, в който я доведе в дома си, ли се обвърза с нея?

— Не, вчера вечерта — тялото на Фюри се отпусна. — Не вярвам на Борис. На никого не съм имал доверие в живота си. Тя е моя, Джъстис. Няма да позволя на никого да й навреди. Дори и на теб, въпреки твоите уверения.

— Никога не бих й причинил зло — тихо заяви приятелят му. — Давам ти думата си, че нищо няма да й се случи и ще я защитавам с цената на живота си. Трябва да я отведа с мен на среща с директора. Вече сме близо до целта да поемем контрола и Борис ще си иде, но дотогава се налага да работим с него. Ще я върна обратно. Искат първо да я прегледа лекар, но аз няма да я оставя сама. Трябва да успокоим страховете им, Фюри. Те са загрижени за особеностите ни при чифтосване, комбинирани с техните. Уверени са, че си се чифтосал с нея и няма да оставят нещата така.

— Те не знаят със сигурност дали Фюри и аз сме били интимни, нали? — попита Ели.

Джъстис кимна.

— Ще им е необходимо само едно подушване, за да разберат истината. Сега, когато си близо до мен, мога да подуша аромата на Фюри. Цялата си пропита с него.

Ели се поколеба.

— Знаеш ли какво? Ние, човешките същества нямаме толкова остро обоняние като вашето. Всичко, което можем да направим, е да изучаваме нещата с очите си и да спекулираме.

Мъжът леко се усмихна.

— Забравих за това. Новите видове го приемат за даденост.

Тя кимна.

— Хората могат само да градят хипотези какво сме правили заедно с Фюри.

Усмивката изчезна от лицето на Джъстис.

— Ти живееш с него.

— Тя е моя — заяви тихо Фюри със заплашителен тон. — И ще продължава да живее с мен. Това не подлежи на дискутиране.

Джъстис много внимателно изучаваше Фюри.

— Добре ли си? Имаш силно развито чувство за собственост.

— Добре съм. Признавам, че имам собственическо чувство. Тя е моя и това е толкова просто.

Приятелят му се поколеба.

— Ти определено си се обвързал с нея. Това е много повече от чифтосване с една жена. Сега ще я отведа на среща с Борис и после ще я върна при теб. Няма да си тръгна без нея.

— Искам да я пазиш, все едно е една от нас — настоя Фюри.

Джъстис кимна.

— Тя е твоя и това означава, че е една от нас.

Ръката, стиснала здраво Ели през кръста, се отпусна. Фюри я хвана с две ръце за раменете. Завъртя я с лице към себе си, докато погледите им се срещнаха.

— Аз ще те върна, ако те се опитат да те принудят да напуснеш Хоумленд. Никой няма да успее да те отдели от мен.

Ожесточеният му тон стресна Ели, но тя кимна.

— Ще се върна съвсем скоро. Аз… — Искаше да му каже, че го обича, но не посмя. Силните й чувства към него не я изненадаха. — Ще ми липсваш — изрече най-накрая.

Фюри обхвана лицето й с длани и се наведе надолу, докато носовете им почти се докоснаха.

— Ти също ще ми липсваш. — Страстният му поглед се откъсна от нейния, за да погледне многозначително над главата й. — Върни я в най-скоро време и я защитавай на всяка цена.

Джъстис отвърна:

— С цената на собствения ми живот, ако се наложи. Хайде, Ели. Искаш ли да обуеш нещо?

Ели хвърли поглед на страховитите огромни мъже, които я обкръжиха, борейки се с чувството за клаустрофобия от твърде многото тела, притиснати едно до друго. Те не я докосваха, но тя знаеше, че ако вдигне ръка, ще закачи някого от служителите на НСО. Джъстис действаше така, сякаш животът й бе в голяма опасност. Това предизвика в нея лек ужас, докато не влезе в конферентната зала. Шокът да види помещението, натъпкано до пълния му капацитет, надхвърли страха й. Стисна зъби да не би ченето й да падне от изненада, съзирайки вътре най-малко шестдесет човека. Това би трябвало да е нов рекорд по посещаемост на среща.

Директор Борис стоеше зад една маса най-отзад.

— Госпожо Брауер.

Ели го стрелна с поглед и гневът й нарасна. До него стоеше Дарън Антонио. Присъстваха и други познати лица, но повечето не ги бе виждала. Вниманието на всички бе съсредоточено единствено върху нея. Имаше чувството, че е буболечка под микроскоп. С едно движение на ръката Джъстис даде сигнал на хората си от НСО да застанат встрани, а самият той остана редом до нея и се обърна към директор Борис:

— Ели Брауер е тук и вие можете да се убедите, че тя е добре — раздразнението на Джъстис прозвуча в гласа му.

Дарън Антонио изучаваше Ели, прокашля се:

— До нас достигна информация, че не можете да напускате дома на господин Фюри. Ние сме загрижени за вас.

Ели скръсти ръце пред гърдите си и заби брадичка надолу, беше й неприятно, че всички гледат в нея.

— Добре съм. Господин Фюри бе достатъчно добър да ми позволи да се нанеса в неговия дом. — Замълча, гледайки открито директор Борис в очите, без да крие своята неприязън към него. — Бях почти отвлечена от няколко члена на враждебно настроена група протестиращи пред портата, когато напуснах Хоумленд. Господин Фюри е загрижен за моята безопасност. Тук съм много по-добре, отколкото извън тези стени.