Умът на младата жена заработи трескаво.

— Притесняваш се, че Фюри временно ще полудее?

— Да. Записките не бяха пълни. Не знаем времето, в което лудостта може да настъпи или колко дълго може да продължи, ако той е приел тези лекарства. Страничните ефекти са агресия и убийствена ярост.

— Мислиш ли, че Фюри има същите симптоми?

— Каза, че е бесен и агресивен, че те е притиснал до стената, за да усети аромата ти. Ели, кажи ми истината. Това нормално ли е за него? Ти го познаваш добре.

Тя се поколеба, спомняйки си сцената в банята.

— Той не ме нарани. Не вярвам, че би го направил. Може би е бил просто ядосан, тази сестра може да вбеси всеки. Аз не взимам експериментални лекарства, но все пак искам да я удуша.

— По-добре да си в безопасност, отколкото по-късно да съжаляваш. Трябва да се отдалечиш от него, докато се уверим, че не представлява заплаха за теб. Изглежда, че по време на действието на медикамента, човешката страна в нас отстъпва място на животинската. По природа, ние сме хищници, Ели, а той те приема като плячка.

— Не ставай смешен — измърмори Ели. — Фюри ме обича. Той е ядосан, че Белинда му се е нахвърлила. Не ме е наранил, нито пък ще го направи.

Тайгър се загледа в нея.

— Не можем да рискуваме.

Тя се поколеба.

— Разбирам, но няма да го изоставя. Нека да отидем да поговорим с него и ще видиш, че той е добре.

Пред къщата спря кола. Ели се обърна. Тайгър заобиколи и отвори вратата откъм шофьора. Джъстис, Слейд, Триша и още един непознат излязоха от автомобила.

— Добре ли си? — облекчено започна Джъстис. — Трябва да се махнеш. Тайгър ще те закара до къщата на доктор Норбит.

Триша подаде ключове на Тайгър.

— Тези са за вкъщи. Имам стая за гости. — Обърна се към Ели и я огледа от горе до долу. — Може да вземеш някои от моите дрехи и да ползваш всичко, от което се нуждаеш. Чувствай се като у дома си.

— Къде е медицинската сестра? — Слейд се огледа наоколо.

— Все още е вътре — сви рамене Тайгър. — Събира си багажа.

— По дяволите — изръмжа Джъстис. — Той може да я нападне. Тя започна всичко. Махни Ели оттук.

Слейд отвори входната врата и влезе в къщата, Джъстис бе след него. Триша и непознатият останаха отвън. Ели погледна мъжа любопитно.

— Това е доктор Тед Трейдмонд. Той е главният учен на Новите видове — представи го Триша. — Трябва да тръгваш, Ели. Ще се върнеш, когато стане по-безопасно.

— Колко пъти трябва да казвам, че Фюри не би ме наранил. Някой ще ме чуе ли най-сетне? Никъде не отивам.

Тайгър прокле.

— Фюри ще ме убие заради това. — Хвърли се напред, сграбчи Ели за кръста и покри устата й с ръка. Обърна глава към Триша. — Не стойте така, доктор Норбит. Ще отворите ли багажника на колата? Трябва да я махна оттук, в случай че Фюри полудее.

Триша изтича до автомобила. Ели започна да се бори, да забива нокти в ръцете на Тайгър, но не можа да се освободи — единствено успяваше да издава тихи звуци изпод дланта му, притиснала устата й. Ритна краката му, но независимо колко пъти замахваше с босите си пети, не успя да го забави. Багажникът на колата се отвори и той я бутна вътре.

— Не — изкрещя Ели. Капакът се затвори, оставяйки я на тъмно. Ели го ритна и извика. — Пуснете ме!

Двигателят запали. Тя удари с крак отново, но не успя да отвори капака. Извика ужасена, не можеше да повярва, че Тайгър я бе затворил в багажника. А му беше вярвала. Спря да крещи. Автомобилът потегли.

Ели мразеше ограничени тесни пространства. Бореше се с паниката, която се надигаше в нея. Колата зави внезапно, тя се претърколи и се удари силно в нещо твърдо. Болка прониза коляното й. Изпищя. След още един завой се удари в задната част на багажника, болка прободе рамото й.

Младата жена се сви на кълбо и се опита да диша дълбоко. Автомобилът спря. Знаеше, че в багажника има достатъчно въздух, но тази мисъл не й помогна да диша по-леко. Клаустрофобията й никога не се бе проявявала толкова остро. Капакът се отвори и обезумяла, Ели се опита да излезе навън. Панически си пое въздух. Тайгър посегна към нея.

Тя удари ръцете му. Той отстъпи назад, когато Ели почти падна, в опита си да излезе от багажника. Погледна с диви очи към него. Мъжът се намръщи.

— Какво ти става? Пристигнахме пред къщата на доктор Норбит.

— Никога повече не ме затваряй в толкова тясно пространство! — извика тя и отстъпи няколко крачки назад. Сълзи започнаха да се стичат по бузите й. — Мразя, когато съм затворена на тясно и тъмно!

— Спри да крещиш — нареди й Тайгър. — Съжалявам. Успокой се, Ели. Просто дишай дълбоко. Така е по-добре. Вдишай, издишай. Това е. Не знаех, че имаш страх от дупки.